Картините в изложбата „Град на сенките“ пресъздават архитектурни и художествени детайли, символи и образи, оцелели до днес от първите години на изграждането на града, белязани от пропагандния арсенал на тоталитарния режим. Стоянов избира живописта като основно изразно средство. По този начин той прави връзки с наративната традиция на средновековната православна иконография.

 

Освен картините изложбата включва и експерименталния филм „Градът на хората“, който е своеобразна симфония за града като главен герой, а не просто като декор. Димитровград – градът на хората и символ както на колективния доброволен труд, така и на краха на една мечта и идеология, символ, изпразнен от живот и човешко присъствие. В дисонанс със застиналите въвеждащи архитектурни кадри, филмът завършва с блуждаещи жители на града из неделния открит пазар.