Описание и локация

Епископската базилика на Филипопол, наричана още Голяма базилика, e раннохристиянски храм в Пловдив. Намира се в централната част на Пловдив, непосредствено до бул. „Княгиня Мария Луиза“ и католическата катедрала „Свети Лудвиг“.

История

Епископската базилика на Филипопол е построена през IV век сл.Хр. Тя е разрушена в средата на VI век по неизяснени причини, вероятно земетресение.

Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.

Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.

Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение.

Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I в.сл.Хр. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.

Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив.

Базиликата има изключително големи размери. На дължина е 86,33 м, а ширината ѝ възлиза на 38,50 м. Епископската базилика е трикорабна, с апсида в източния край на централния кораб. Предполага се, че базиликата е била епископска, за което се съди от сравнително големите размери на сградата, богатата украса с мозайки, както и специфичната форма на олтарната част. Сградата е проучена до ниво на оцелелите мозаични подове.