Най-старият храм в Пловдив "Св. вмчца Марина" е построен около V в., а в края на VІ в. е унищожен от славянските нашествия. Според сведенията е бил посветен на апостол Павел. Сегашното си име получава по времето на османското владичество, когато се намирал до Шахабединовия мост над Марица. Съборен е от поробителите, а християните решават да го издигнат на ново място – около Трихълмието.

За първи път се споменава през 1578 г. от немския пътешественик Стефан Герлах. 11 години по-късно пожар изпепелява дървената конструкция на храма. Със средства на пловдивчани църквата отново е възстановена. През 1611 г. нов пожар я срива до основи. Нейни ктитори стават хаджи Андон, Константин Маврудиоглу, Коста Атанасов и свещеник Яни. Възрожденецът Иван Коюмджиоглу заедно с други местни жители събира още средства за довършителните дейности. Окончателно храмът е завършен през 1783 г. по времето на митрополит Кирил.

В настоящия си вид църквата е изградена през 1851 г., когато тя била съзидана от основи с камък след нов пожар. В нея могат да бъдат видени иконите на Света Богородица с Младенеца и на Спасителя Христос, изрисувани от Станислав Доспевски. В храма е и един от най-добрите образци на възрожденската живопис - иконата на Рождество Христово и на Свети Йоан Предтеча от Никита Одринчанин. Храмът езавършен през 1856 г. и е осветен на 21 май. Интересен е владишният трон, изработен през 50-те години на ХІХ в. от Димитър и Антон Станишеви, представители на Дебърската школа. Храмовият празник е на 17 юли, когато се почита паметта на света великомъченица Марина. В църквата се пази частица от нейните свети мощи.